Дарението по своята същност е безвъзмездно прехвърляне на имот, но това съвсем не означава, че тази сделка не крие рискове.

 

I. Дарението е атакуемо от наследници с право на запазена част от наследството (чл. 30 ЗН)

В закона за наследството е предвидено, че определени наследници по закон на починалия разполагат със запазена част от наследството. По този начин законодателят се е опитал да гарантира правата на низходящите, родителите и/или съпруга на наследодателя. Когато наследник с право на запазена част не може да я получи от наследството, защото същото е било намалено вследствие на завещания и/или дарения, той има право да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Изключения от това са обичайните дарове, но прехвърлянето на недвижим имот с дарение не спада към категорията на последните.

​

Законодателят е предвидил ред, по който се намаляват завещателните разпореждания и даренията и той е, че даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшестващите, съгласно чл. 33 от Закона за наследството. Това само по себе си предоставя възможност на дарения да запази дареното, но само доколкото завещателните разпореждания са достатъчни да допълнят запазената част. 

​

В този случай искът за допълване на запазена част може да бъде предявен в петгодишен срок от откриване на наследството.

 

II. Отмяна на дарението (чл. 227 от ЗЗД)

Законът за задълженията и договорите предоставя на дарителя (или в случай на неговата смърт – на наследниците) възможност за отмяна на дарението при определени хипотези. Чл. 227, ал. 1, описва случаите, при които може да бъде поискана отмяна, а именно при: 1) умишлено убийство или опит за убийство на дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, 2) набеждаване на дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, 3) отказ от даване на издръжка на дарителя, от която се нуждае.

​

В настоящата статия ще разгледаме единствено третият случай – не даването на издръжка.

​

Законът визира не само финансовата издръжка, но и такава в натура (в този смисъл Решение № 67 от 01.02.2010г. на ВКС по гр. Д. № 4166/2008г., IV г.о.). За да се приеме, че дарителят се нуждае от издръжка, той трябва да се намира в невъзможност да си осигури необходимите условия за живот посредством собственото имущество. Това състояние също така следва да бъде трайно.

​

При всички обстоятелства ли се дължи издръжка? И съответно, когато не е предоставена, дарителят може ли веднага да отмени дарението заради непредоставянето й?

Отговорът на този въпрос е отрицателен. Възможността за даването на издръжка от страна на дарения следва да се преценява във всеки конкретен случай. Върховният касационен съд /ВКС/ в своето ТР № 1 от 21.10.2013г. по тълк. Д. № 1/2013г., ОСГК се произнася по следния начин: „Не може да се приеме като проява на непризнателност недаването на издръжка в случаите, при които, ако предоставяйки такава на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. В този смисъл обективната невъзможност на дарения да даде издръжка на нуждаещия се дарител не е основание за отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД“. ВКС също така пояснява, че такава издръжка поначало следва да бъде поискана от дарителя т.е. тя не се дължи поначало, освен ако дарителят не предяви претенции същата да бъде предоставена. Но „В случай, че такава необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.“ (цитат от същото Тълкувателно решение).

 

Какъв е редът дарителят да поиска отмяна на дарението?

Той разполага с иск с правно основание чл. 227, ал. 3 от ЗЗД, който може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението. А при смърт на дарителя в този срок, неговите права за отмяна на дарението преминават в неговите наследници. Този срок е преклузивен, което има за своя последица невъзможността такъв иск да бъде предявен на дарения след изтичането му и оттам – да се отмени дарението. Не може да изтече едногодишния срок при съществуваща нужда от издръжка, независимо от това колко време е изминало от извършване на дарението.

​

Законът принципно не урежда максимален срок т.е. срок, до който може „да се узнава“ за основанията за отмяна, а единствено срок след узнаването. Необходимо е да се отбележи важна разпоредба, поместена в чл. 227, ал. 5 от ЗЗД, според която „отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба“. Поначало действието на иска за отмяна на дарението има обратно действие – възстановяване на положението, каквото е било преди извършване на дарението и връщането на имота в патримониума на дарителя или наследствената маса. Законодателят е предвидил чл. 227, ал. 5 от ЗЗД именно с цел правна сигурност, за да се ограничи разместването на огромен обем права и задължения и стабилизиране на правоотношенията. Тези разпоредби дават възможност на третото лице, което е придобило въпросния имот от дарения добросъвестно, тъй като не е знаело или предполагало за наличието на порок, владяло го е и са изтекли 5 години от прехвърлянето на имота, да го придобие по силата на добросъвестното владение, съгласно чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).

 

Какви са последиците, ако дареният се е разпоредил с дареното имущество преди да му бъде предявен иск за отмяна на дарението, и съответно – не може да го върне на ищците?

Възможно е дареният да се е разпоредил с имота преди да бъде заведен иск срещу него за отмяна на дарението и не може да го върне. Тогава той не се освобождава от задължение, независимо, че вече няма какво да върне, а дължи обезщетение.

​

Ако в хода на съдебното производство някой от наследниците се откаже от иска, дареният, съответно лицата, в полза на които той се е разпоредил след дарението, запазва частта от правата, с която е разполагал отказалият се. В случай на смърт на дарения в производството, то продължава срещу неговите правоприемници съответно на частта от наследството, която им се припада.

 

III. Финансови последици

Правата и задълженията от прехвърленото имущество се прехвърлят на надарения в момента на дарението. Съответно ако има данъчни и други финансови задължения, свързани с имота, те също преминават в тежест на надарения и той става новият длъжник по тях.

Освен това дарението трудно може да се противопостави на правата на кредиторите на дарителя. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, докато при безвъзмездно разпореждане, знанието на дарения не е необходимо.

 

IV. Тежести

Ако върху дарения имот има учредени вещни тежести преди извършване на дарението като например ипотека, подобно на финансовите задължения, преминават в тежест на надарения. Тази последица следва от принципът в правото, че вещните права следват вещта. Не е от значение у кого се намира тя и в частност – имотът.

 

V. Прикрита сделка

Честа практика в правоотношенията с недвижими имоти е дарение да бъде „облечено“ в доброволна делба (например когато в резултат на делбата едната страна придобива имота безвъзмездно). От външна страна прехвърлителната сделка е доброволната делба, но истинското намерение на страните е да бъде извършено дарение. Тогава дарението се явява прикрита сделка, която, ако бъде разкрита като такава, ще бъде прогласена за действително целената и съответно доброволната делба ще има правните последици на дарение и неговите рискове, описани по-горе.

​

Моля да имате предвид, че настоящата статия има информативен характер, като с оглед на конкретиката на Вашия казус и предоставяне на компетентна правна помощ, препоръчваме да се свържете с екипа на proverkanaimot.com.